-
Защо детето ми, раздаде парите си?
-
Ама, Христос не е ли казал да не си събирате съкровища на земята?
Да,
Христос наистина го е казал. Но имаш ли тази сила на вярата да понесеш
последиците от твоята постъпка? Да, направила си едно добро дело, но
последиците не можеш да ги понесеш. И първо на първо не си сама вкъщи Ако има
взаимно съгласие в цялото семейство да продадете всичко и да живеете като птици
небесни, да нямате грижи и да се занимавате с молитвата, да, наистина това е
добро дело, и можете да станете като преп. Андроник и Атанасия, които се
осветили по този начин. Трябва обаче да имаш и силата да издържиш последиците
от твоите дела без да роптаеш, защото добродетелта не е само в това да извършиш
едно нещо, а и да понесеш всички негови последици. Когато например постиш,
трябва не просто да не ядеш (блажна храна), а трябва да понесеш и безсилието,
т. е. краката ти да не те държат и всички останало. Не да постиш и да се
оплакваш, че не можеш да не стоиш на краката си или ти се завива свят. Е, след
като не ядеш, какво би искал да правиш? Да не ядеш и да имаш сили да търчиш и
да играеш мач? Когато човек не яде, му се завива свят, когато не спи, нищо не
вижда, може да се срине телесно, но трябва да имаш тази сила, за да продължиш
напред, независимо от последиците на делата, които вършиш.
С други думи,
добродетелта на разсъдителността е толкова „многофронтова”, че обхваща целия
спектър на духовната борба и в същото време е много опасна. Защо? Защото,
докато от една страна внимаваме да не паднем в прекалена строгост, от друга
може да паднем в отпускане и някой казва: добре, не стигай до крайности! И
мнозина така казваме: това, което правиш, е крайност! Не изпадай в крайности!
Тръгваме да спрем това, което правим, защото уж е крайност – и затова трябва да
имаме разсъдителност, но прилагаме разсъдителността както ние я разбираме и
накрая стигаме до отпускане. От едната крайност изпадаме в другата. Трябва,
следователно, да намерим средния път, това е истинската разсъдителност.
Средният и царски път, който не те хвърля нито в едната, нито в другата
крайност. Човек може да постигне това, само ако разкрие хода на своята борба
правилно и искрено пред разсъдителността на други опитни духовни отци. Затова
послушанието е необходимо, затова не можем да опознаем духовния живот с четене
на книги, не можеш да вземеш книгите на Отците, да ги четеш и да живееш
духовно, това не е възможно. Чети колкото искаш, слушай колкото касети искаш,
слушай колкото беседи искаш, но не можеш да напреднеш, ако не отидеш сам лично
да застанеш пред духовния лекар, да му изложиш своя духовен път и да приемеш
неговите мъдри съвети относно пътя на твоята борба. Сещам се, че старец Паисий
казваше: когато тръгнах в началото, нямах разсъдителност, не знаех и приличах
на детенцето, което, докато още не са му поникнали зъби, тръгва да яде твърди
сухари. Резултатът от това е да окървави устата си, т. е. аскезата е добро
нещо, делата са добро нещо, но още не е дошъл часът да се извършат.
За
доброто и полезното за нашите души.
За
много неща съдим като добри и полезни и чуваме много пъти хората да казват:
Отче, преди всичко здраве да имаме! Здраве преди всичко! Сещам се пак за думите
на старец Паисий, който, когато веднъж разговаряхме, каза: На мене болестта ми
принесе повече полза от здравето! Когато бях здрав, нямах такава полза, колкото
когато се разболях. Ние казваме на Бога: Боже мой, дай ни това, което е добро и
полезно за нашата душа. И веднага идват изкушения, болести, скърби и обрати и
казваме, ама, добре, за това ли се молим? Да, за това се молим. Защото се молим
за доброто и полезното на нашите души. Някой иска да намери добра девойка и
казва: искам да се оженя и да намеря добра девойка! Вместо добра девойка или
добър мъж, отива и намира един чепат човек, тиранин, звяр. Е, къде са тези
неща, които сме търсили, за които сме молили? Бог е по-мъдър от нас и когато Го
молим нещо, Той знае какво е това, за което Го молим и какво ни е нужно.
Попаднал си в ръцете на тиранин? Да, това е било нужно. Така кажи в себе си, че
за да допусне Бог да попадна в ръцете на този тиранин и всеки ден да ме
тиранизира, означава, че това е било нужно. Сега, как човек ще възприеме това
нещо? Това не е фатализъм, а напротив, най-правилното третиране на участта,
защото всички други неща, които правим, приличат на човек, който, докато някой
го държи здраво, вместо да намери начин да му каже: не ме дръж толкова, счупи
ми ръката! той хваща камък, удря другия с него или взема нож и реже докъдето
стигне и така нещата стават по-зле. След това раните, които създаваме с нашите
приумици, са много по-лоши и болезнени от предишното състояние, когато в крайна
сметка не сме били виновни.
Сега
малко като на шега: сещам се, когато идваха млади хора при стареца Паисий и му
казваха: Отче, помолете се да намерим някоя добра девойка да се оженим! И
старецът казваше: Добре бе, деца, с лошите девойки какво ще стане?! Всички
искате добри девойки, с лошите какво ще стане? Той казваше: нима трябва да ги
осолим и да ги сложим в тенекии като сарделите? Да ги консервираме? Някой
трябва да вземе и лошите! Той казваше, че един човек, който има добро
разположение, за да не го онеправдае духовно, Бог може да му даде някоя лоша
девойка, лош другар, и това привидно външно зло е голямо добро, защото тази
пила, която ден и нощ го яде с тези недостатъци и злоба, го освещава и му
помага духовно. Така доброто и полезното за нашите души може да е лошото и
кривото и противоположното на желаното от нас.
Казахме
преди малко, че често молим: Боже, дай ни здраве! Ако здравето наистина ни
принася духовна полза, тогава е добро и полезно, но ако вместо да ни принесе
духовна полза, ни унищожава духовно и ни прави роби на греха, тогава болестта е
за предпочитане. Нека видим това, което живеем всеки ден. Казваме – искаме
свобода! За нашата родина, за нашата страна. Искаме свобода. Свободата е благо,
но тя е благо, когато се използва по благ начин. Ако не се оползотворява
духовно, тогава не е благо, а зло. Защото ще се превърне в инструмент, който ще
ни унищожи духовно. И парите са добро нещо, хубаво би било всички да сме
богати, да имаме пари, да строим храмове, социални заведения, манастири, да
няма бедни хора, веднага щом другият ти каже: дай ми хиляда лири! Веднага!
Вземи ги! Да нямаш нужди! Но те се превръщат в зло и катастрофа, ако не се
използват с добра цел. В една история от Патерика се разказва за беден човек в
Египет, каменоделец, който бил изключително милостив. Приютявал всички монаси
от пустинята, прислужвал им, давал им милостиня и реално бил тяхна опора,
когато пътували към Александрия. Веднъж един добродетелен подвижник си казал:
ако този каменоделец Данаил със своята бедност е направил толкова добри дела,
представи си, ако беше богат! Колко добри дела би направил! Затова такива хора
трябва да станат богати, за да помагат на всички, защото възможностите на
бедния са ограничени. Той започнал да се моли на Бога да направи богат този
човек, за да върши още по-големи добри дела. Тогава Христос му се явил във
видение и му казал:
-
Настояваш да стане богат?
-
Да, защото е толкова добър и ще стане много добър богат човек!
-
Гарантираш ли за душата му, че когато стане богат, ще прави добри дела?
-
Разбира се, гарантирам! След като е изпитан.
Добре.
По Божи промисъл този човек, докато копаел, намерил злато и станал много богат.
Събрал златото, отишъл в Константинопол, купил си царски титли, станал
владетел, но спрял да раздава милостиня. След две-три години старецът в молитва
отново видял Христос, Който бил гневен и му казал: Хайде, ти отиваш в ада!
Защото гарантираше за душата на този човек. Той разбрал какво е станало. Тогава
старецът започнал да скърби и да тъгува за своята лекомислена постъпка и отишъл
в Константинопол, където се опитал да се срещне с този каменоделец, но той не
го приел. Той не приемал никого. Един ден, докато подвижникът изчаквал да мине
забогателият каменоделец със своята свита, той се опитал да влезе в колоната и
да му каже: аз съм твоят познат пустинник, … но веднага щом го видял, онзи
наредил на свитата и пребили стареца. Е, след това той изпаднал в голяма скръб,
отдал се на усърдна молитва и вече молил Бога за това този човек отново да
обеднее. Бог допуснал и станал граждански бунт, имало заговор срещу него,
свалили го от длъжността, която заемал и се върнал обратно в Александрия,
бидейки отново беден и загубил всичко. Там отново започнал да приютява монасите
и да дава милостиня от малкото, което имал.
С
това искам да кажа, че не трябва да съдим външно, защото всичко, което търсим
от Бога, всички прошения в нашата молитва, са прошения, които засягат духовния
живот – както и материалните засягат материалния. Те не са, за да си прекарваме
добре тук, а за да ни помагат в духовния живот. Св. ап. Яков казва: Молите се,
но не получавате това, което търсите, защото зле се молите. Също така той
казва, че се молите, но това, за което се молите, не става веднага. Св. Йоан
Златоуст коментира събитието от Стария Завет с патриарх Исаак, който бил
бездетен и 20 години молил Бога ден и нощ да му дари дете. Представете си този
праведник – непорочен, патриарх от избрания Божи народ, който имал пряка връзка
с Бога, бил бездетен и 20 години се молил на Бога със сълзи, с огнена молитва,
а не с тези молитви, които ние отправяме, Бог да му даде дете и това станало
чак след 20 години. Св. Йоан Златоуст пита: Ама, защо 20 години? След като щял
да му даде, защо не му дал още първата година, а трябвало да се мъчи 20 години?
Това станало, защото плодът на търпеливата молитва от 20 години бил по-голям от
това да придобие дете. С други думи 20 години молитва с труд има по-голяма
стойност за Бога от това да имаш едно-две деца или това, което искаш. Както и
това да се молиш, бидейки в трудности, болести, изпитания и да казваш Слава
Богу! Или някоя молитва, която има по-голяма стойност, отколкото да казваш
Слава Богу, защото днес се наядохме хубаво! И спечелихме от лотарията!
Питаш
другия: Как си? Слава Богу, всичко е добре! Това слава Богу! е много евтино.
Знаете ли кога това слава Богу! има сила? Когато казваш: слава Богу, всичко
върви накриво! Болен съм, слава Богу! Слава Богу, имам скърби! Слава Богу, не
става нищо от всичко това, което искам, всичко върви на обратно! Е, именно това
„Слава Богу!” е казал Йов и се е осветил.
Разсъдителността
ни кара да си слагаме духовни очила и да гледаме нещата така, както Светият Дух
ни поучава, както и да бягаме от двете крайности – безразсъдната строгост и
отпускането, които ни съсипват. Също така тя ни помага да придобием здрав ум, с
който в крайна сметка различаваме за какво да молим Бога…
Превод:
Константин Константинов
Подготвя
се книга с проповедите на Лимасолския митрополит Атанасий. Средствата за нея се
събират чрез дарения. Можете да дадете своя принос по три различни начина:
1.
За дарение чрез банков превод:
IBAN:
BG80 SOMB91301052727501, BIC: SOMB BGSF (Общинска банка),
Титуляр:
Фондация „Православие България”, основание: за книгата на митр. Атанасий
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου