Спорттайм. гр:„Свети Паисий: Хиляди хора на гроба му от всички краища на Гърция – Единственото „популярно поклонение“, което ухае на вечност“

Спорттайм. гр:

„Свети Паисий: Хиляди хора на гроба му от всички краища на Гърция – Единственото „популярно поклонение“, което ухае на вечност“

Социална „експлозия“ в любовта на света към Светеца през последните години - Благословен феномен, който показва, че нищо не е загубено

...След прожекцията на сериала, който буквално разплака цяла Гърция със своите осветени послания, вече натоварените поклоннически пътувания, свързани с живота на Свети Паисий, преживяха „експлозия“ от нови поклонници. Както в Панагуда на Света гора Атон, така и в Коница и манастира Стомио, хиляди поклонници се втурват да усетят нещо от благословията, оставена от най-великия светец на нашето време...

Вярващи от всички краища на Гърция пристигнаха в Светия манастир „Свети Йоан Богослов“ в петък сутринта. Пренебрегвайки разходите и километрите, игнорирайки парещото слънце, заобикаляйки светските радости на лятото, те отиват с хиляди да почиват върху облегалката на осветена гробница. Гробница, която е безкрайно по-животворна от многото живи скитащи „гробници“, които управляват или поучават тази пуста земя.

Всеки поклонник, който физически или мислено коленичи пред Свети Паисий, получава златни кесии с безплатна благодат. Душата му е излекувана с балсама, че въпреки нашия упадък (индивидуален и национален), Светецът няма да ни изостави. Ако е бил загрижен за мястото си, докато е бил жив, окървавявайки коленете си от покаяние и пишейки писмо като завещание за бъдещето, колко повече ще дотича сега този „Божий радист“, който сега излъчва чудесата си директно от честотата на Рая.

В днешно време чуваме много тъжни неща, виждаме явления на есхатологичен упадък, постоянно сме загрижени за нашествието на тъмнината и нейните безкрайни форми. Като хора, ние твърде често биваме помрачени от този обезкуражаващ климат. Но някъде ще обърнеш поглед и ще видиш Свети Паисий в икона, в книга, на бдение, гледащ те с онзи поглед на дълбока благодат и тихо ти шепнещ „...че Неговата милост трае довека, алилуя“....

...Виждате млади хора, възрастни хора, семейства, пътешественици от чужбина, всякакъв вид класа, образование и професия, заливащи пътеките, по които е вървял Светецът, търсещи следите от неговия път, обсъждащи думите му в кладенците на чистата компания, почиващи във всяка негова дума, останала на хартия, призоваващи го във всеки мрачен час, имащи го като щит срещу всяка мисъл за маловерие, чувстващи го като баща и брат, приятел и другар, като ритъм на нашето сърце, който беше добавен, за да бие непрекъснато за Христос и Гърция...